Старобългарски речник
лѣпѣ 
лѣпѣ нареч 1. Подобаващо, уместно, по подобаващ начин понꙗ же мѫенка.  пае помнат лѣпо С 124.14 пльꙁъкъ нашъ ѹмъ. вратка наша мꙑслъ. сего дѣл҄ьма вьсѫдѹ самѣмъ сꙙ въсѫдѹ ѹтврьдт  оградт лѣпо С 410.6 слꙑшавъ же се агг҄елъ помꙑшлꙗше вь себѣ с. ꙗкоже лѣпо мꙑшлꙗше С 248.18 2. Прекрасно  тꙑ бсръ адъскꙑ мже сꙙ красꙙтъ. ꙁьлѣ ѹмножаш. а хсов люд тъ отъкрваѭ лѣпѣ С 335.17 лѣпо [стъ] δεῖ, χρή, εὔκαιρον, πρέπον ἐστίν, δίκαιόν ἐστιν, πρέπει, ἀκόλουϑόν ἐστιν, ἁρμόζει, προσήκει Уместно е, необходимо е, трябва, подобава нъ лѣпо стъ раꙁѹмѣт о семъ вьꙁлюбьн.  обраꙁъ прнесе смокв С 346.3 лѣпо же бꙑ вамъ елномъ покарѣт сꙙ ѹтелю вашемѹ омрѹ С 126.11—12 лѣпо ѹбо намъ братꙗ блаженааго павла слово ꙁвѣштат С 368.17 къгда же л посмѣтъ сꙙ. ꙗкоже стъ лѣпо жтїскꙑмъ потрѣбамъ С 447.18 не лѣпо стъ ἅτοπον Не е уместно, не подобава не лѣпо стъ обꙑкъшмъ оделѣват въ рат. ꙁълодѣскоѭ съмрьтѭ ѹмрат С 87.1—2 СЕ К С ЗЛ Гр εἰκός χρή προσήκει χρέων εὐφυῶς лѣпо Нвб лепо диал ДА Срв [не]лепо