Старобългарски речник
лѣность 
лѣность - ж 1. Леност вь семь бо обрѣтамъ.  жтꙗ велко въꙁдръжань...  велкѫѭ альбѫ. паден сетно отъ лѣност сьлѹьше сꙙ С 513.30 Нехайство, небрежност. аще комѹ ѹмьретъ дѣтщь некръщенъ. ꙁа лѣность. в҃ лѣта да покаетꙿ сѧ о хлѣбѣ о водѣ СЕ 104b 10 2. Бездействие не ꙁаꙙтъ л неплодꙑ. не послꙋша л ложесно. не отде л неплодънꙑ недѫгъ. не отъбѣжа л лѣность стьства С 249.14 ѹбогꙑ же. нштетоѭ вьꙁбран҄енъ бꙑваатъ тожде любꙿн авт. сьде же нсоже таковааго. не (!) вьсѣм та жде лѣность отъврьжена стъ С 491.21 беꙁ лѣност ἀόκνως Неуморно; без мързел беꙁ лѣност сь тхомъ лцемъ. ношааше водѫ отъ рѣкꙑ ефрата. на рамѹ свою С 550.6—7 дошъдъшѹ же мѹ нареенааго мѣста. повелѣно беꙁ лѣност творѣаше С 275.15 СЕ С Р Гр ῥᾳϑυμία ἀργία ἀνωμαλία Нвб леност ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР РБЕ Срв лен ’мързел, леност’ диал ДА