Старобългарски речник
лѣнт сѧ 
лѣнт сѧ -лѣнѭ сѧ -лѣнш сѧ несв 1. Леня се, нехая ꙗко гда лѣнмъ сꙙ. нъсоже намъ каꙁан ѹспѣтъ С 414.30 сѫтъ ѹбо же вьсе жт сво лѣнꙙтъ сꙙ С 375.8—9 вѣстъ бо прѣтт акꙑ цѣсарь сꙑ. аште лѣнꙙштꙙ сꙙ л гнѣваѭштꙙ поѹ С 336.6 тѣмь дховьнꙑм пѣсньм птааше сꙙ ностань. водонось же на рамѹ носꙙ. н о дховьнѣ слѹжьбѣ лѣн҄ѣаше сꙙ С 550.14 томѹ же блажень благааго дастъ сꙙ. мꙿже благаꙗ прходꙙтъ. да аште  мноꙁѣмъ сꙙ сълѹтъ лѣнт о томъ С 544.19—20 2. Колебая се, бавя се коментарс рее. тако м тво полѹа владꙑко мо анѳупате. аште сего тако оставш. то не матъ сꙙ лѣнт  тѣхъ самѣхъ цръ ѹкарат С 102.23 Изч С Гр ῥᾳϑυμέω ῥᾳ´ϑυμός εἰμι ὀλιγωρέω ἀποκνέω Нвб леня се ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ ДА