Старобългарски речник
лѣгат
лѣгат
-лѣжѫ
-лѣжеш
несв
сег
деят
същ
лежѫще
м
мн
Лежащите, лежащо болните
мⷧ҇о лѣжѭще на лож
СЕ
37а 21
лѣгат въстаꙗт съ
συγκοιτάζομαι, συνανίσταμαι
Лягам и ставам с някого, постоянно съм заедно с някого
бѫдетъ т стѣна крѣпъка. отъ лца вражѣ ... мѫжъствѹ подвжънкъ. лѣжѧ въстаѩ съ тобоѭ
СЕ
92b 19—20
Изч
СЕ
Нвб
лежа, лягам
ОА
ВА
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ
ДА