Старобългарски речник
льстьць 
льстьць -а м Изкусител, измамник г помѣнѫхомъ ѣко льстецъ онъ рее М Мт 27.63 З,А. Срв. С 439.30 С439.19 С443.9 С438.27 да аште льстьцъ бѣ  лъжеѭ прѣлштааше. то сꙙ боте  рштете С 443.10 агрколаѹ сверѣпъ бо с льстецъ С 71.18—19 Дяволът, сатаната. да не въскорѣ раꙁѹмѣтъ льстьць танꙑ С 245.23 аште бо сꙙ тебѣ не сповѣдѣ. льстьць дꙗволъ ѹбоства прѣлюбодѣство. рѫгаѧ сꙙ не останетъ сꙙ мене С 355.4 да того рад владꙑка. с порѫенꙑѧ ꙁде. да льстьца ѹтатъ сꙙ С 246.1—2 М З А С Гр [ὁ] πλάνος κολακευτής λῃστής льстець льстецъ Нвб лъстец ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР