Старобългарски речник
льстьнъ 
льстьнъ -ꙑ прил Който съдържа измама; лукав, коварен ѣко да сьде по въꙁдрастѹ. съвлъкъше сѧ. ветъхааго ка. тьлѣѭщааго похотемъ лестьнꙑмъ. мꙿногообраꙁънааго ꙁмѣ. ѡблѣетъ сѧ въ новааго адама СЕ 94а 23 благословленнаѣ цѣвьнце. т ѹенк вьꙁглас ѡⷣ мрьꙁост льстьнѧ ТФ А 21 о женѣ любодѣц.  о бесѣдѣ ѧ льстьнѣ С 350 [глоса в полето] Изч СЕ ТФ С Гр ἀπάτη лестьнъ Нвб лъстен ОА ВА НГер