Старобългарски речник
льсть 
льсть - ж 1. Измама, хитрост, коварство ꙇ съвѣтъ сътворшѧ да сса льстѭ мѫтъ  ѹбѭтъ М Мт 26.4 З А СК се вꙑстнѫ ꙁдлѣннъ въ немъже льст нѣстъ М Йо 1.48 З А СК раꙁѹмѣвь же лесть хъ рее къ нмъ. то мѧ окѹшаате М Лк 20.23 З 2. Съблазън ꙇ пеаль свѣта сего. ꙇ льсть бгатъства подавлѣетъ е М Мт 13.22 З да не ожесттъ сѧ етеръ отъ ... лъстѫ грѣховноѫ Е 8а 16 гі бже нашъ. вьвед раба твоего ... прѣꙁьрѧ помꙑшленѣ его. отъ плътънꙑхъ похоте. тьщань. ꙇ льст жтскꙑѩ СЕ 100b 21 3. Заблуда аште бꙑ вѣдѣлъ кнꙙꙁъ слѫ распꙙтааго. то оставлъ бꙑ кѹмръскѫѭ сѹтънѫѭ льсть С 176.3 божьствьнї же отьц льсть облвъше. стінънѫѭ  нераꙁдѣл҄ꙗмѫѭ вѣрѫ. дносѫштꙗ троънааго. вьсемѹ подъ сльньцѹ жвѫштїмꙿ. вѣрънꙑмъ прѣдашꙙ С 189.14 4. Ласкателство младенштъ бо стьство. не вѣстъ пронꙑрꙗ н проскѹпьства мѣт. н работатъ страст льст С 337.25 5. Примка да прідетъ емѹ сѣть еѩже не сьвѣстъ.  лесть ѭже съкрꙑ обьметъ і СП 34.8 льсть сътворт δολιόω Измамя, постъпя коварно прѣвраті срце сво. (!) въꙁненавідѣті людеі его  лестъ створіті въ рабѣхъ его СП 104.25 льстьѭ ѹбт δολοφονέω Убия с измама лъстѫ ѹбенъ бстъ Е 38а 10 съ льстьѭ ὕπουλος С измама, с коварство не моꙁ ѹбо нктоже. съ льстьѭ прт С 420.29 М З А СК Е СП СЕ К С Х Гр δόλος πλάνη ἀπάτη πανουργία δολιότης κολακεία ϑήρα ὁ δελεαστικὸς λόγος [вар. δέλεαρ] лъсть лесть лестъ Нвб лъст ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА