Старобългарски речник
льствъ 
льствъ -ꙑ прил Който мами, прелъстява; лукав, коварен, лъстив отъ лвка не праведъна  лъстіва ꙁбаві мѩ СП 42.1 нѣмꙑ да бѫдѫтъ ѹстънъ лъстівꙑѩ СП 30.19 ѡтд вꙿсѣкъ демонъ нестꙑ. ꙇ скврънънꙑ. прѣсподьн ꙁемⷧѧ. глѫбнꙑ тръторъскꙑѩ. лъж блаꙁномь. льствꙑ СЕ 53b 20 се бо мѣаше льствъ на ѹмѣ. да тъьѭ въкѹсꙙтъ отъ брашьна мѹ.  обьштьнкомъ бꙑт вѣрѣ С 58.10 Като същ. льствꙑ м ед ὁ δόλιος Измамник, лъжлив, коварен човек повелѣ льствъ дрѹгааго кого крьстꙗна првест глагол҄ꙙ покор м сꙙ С 65.9  велм въꙁъвавъ повелѣ на ѹтрꙗ на рѣцѣ тгрьстѣ да сꙙ обрꙙштѫтъ. жде  прьвѣ бѣшꙙ. тѹжде сѫдѹ бꙑт прѣдъ лцемь льствааго С 60.3 СП СЕ С Гр δόλιος [τῆς] δολιότητος [τοῦ] δολίου ἀπατηλός лъстівъ Нвб лъстив ОА ЕтМл БТР