Старобългарски речник
льꙃѣ
льꙃѣ
нареч
льꙃѣ стъ
Може, позволено е
ісхѹ въпрошенѹ бꙑвъшю. аште е льꙁѣ пѹштат женѫ своѭ
К
2b 8
не льꙃѣ
οὐκ ἐνόν
Не може
не льꙁѣ съпаст сꙙ нако
С
370.16
нѣстъ [комѹ] льꙃѣ
ἀδύνατόν ἐστιν [вар. ἀμήχανόν ἐστιν]
Невъзможно е за някого нещо
нѣстъ м льꙁѣ намо т раꙁвѣ сьде
С
170.21—22
Изч
К
С
льꙁѣ
Нвб
Ø