Старобългарски речник
льгът 
льгът -льгъѫ -льгъш несв Правя леко, поносимо; облекчавам вѣрѹѭ богѹ лъгъꙙштꙋѹмѹ м болѣꙁн С 4.19—20 Изч С Гр ἐπικουφίζω лъгът Нвб Срв [об]лекча св [об]лекчавам несв ОА АК ЕтМл БТР АР