Старобългарски речник
льгъкъ 
льгъкъ -ꙑ прил 1. Който не тежи; лек кꙑ кѹпъ бол҄ї стъ плѣвънꙑ л л пꙿшеньнꙑ гда бо прдетъ дѣлател҄ь съ лопатоѭ потрѣбт тока. плѣвамъ льгъкамъ сѫштамъ. ѹдобь вѣтромъ отъносꙙтъ сꙙ. а пшенца тѹ остатъ С 127.25 ꙇго бо мое благо  брѣмѧ мое легъко естъ М Мт 11.30 З,А, СК. Срв. СЕ 89b 19 вьспрмѣте го.  брѣмѧ мое легъкое СЕ 85b 18 гі. до конꙿца. въ го твое благое.  лекъкое. съблюд раба твоего СЕ 100а 12 2. Прен. Поносим да прѣбѫдⷮ҇е въ болѣꙁн ж҃ дꙿне. аще бѫдⷮ҇е болѣꙁнь лекъка СЕ 38а 20 Спокоен. помловат раба твоего ... ѹсънѫвъшааго вь легъкꙑ поко СЕ 58b 23 Изч М З А СК СЕ С Гр κοῦφος ἐλαφρός легъкъ легькъ лекъкъ Нвб Срв лък ’лек’ диал НГер лек ОА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА