Старобългарски речник
лъжьнъ 
лъжьнъ -ꙑ прил Лъжовен, неистинен, измамлив, фалшив ї не пріꙁьрѣ вь сѹѣа. ꙇ нестовленьѣ ложьнаа СП 39.5 слѹшаѭштмъ тѣхъ не лъж҄ьнѫ поставт памꙙть С 534.19—20 Изч СП С Гр ψευδής ложьнъ Нвб лъжен остар ВА Срв лъженджия ’лъжец’ м диал ДА лъжовен ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР лъжевен диал НГер ЕтМл