Старобългарски речник
лъжьнъ
лъжьнъ
-ꙑ
прил
Лъжовен, неистинен, измамлив, фалшив
ї не пріꙁьрѣ вь сѹѣа. ꙇ нестовленьѣ ложьнаа
СП
39.5
слѹшаѭштмъ тѣхъ не лъж҄ьнѫ поставт памꙙть
С
534.19—20
Изч
СП
С
Гр
ψευδής
ложьнъ
Нвб
лъжен
остар
ВА
Срв
лъженджия
’лъжец’
м
диал
ДА
лъжовен
ОА
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
лъжевен
диал
НГер
ЕтМл
