Старобългарски речник
лъжьI 
лъжь - прил Който говори лъжи, не казва истината; лъжлив, измамен егда глетъ лъжѫ отъ свохъ глетъ. ѣко льжь естъ  отцъ его М Йо 8.44 З А аꙁъ же рѣхъ въ ѹжасѣ моемь весь къ ложь СП 115.2 ѡтд. вꙿсѣкъ демонъ нестꙑ. ꙇ скврънънꙑ. прѣсподън ꙁемⷧѧ. глѫбнꙑ тръторъскꙑѩ. лъж блаꙁномь. льствꙑ СЕ 53b 19 Като същ. льжь м ψεύστης Лъжец, измамник ꙇ аште рекѫ ѣко не вѣмь его. бѫдѫ подобенъ вамъ лъжь М Йо 8.55 З А лъжь [лъжь] хрьстъ ψευδόχριστος Този, който се представя за Христос; лъжехрист въстанѫтъ бо лъж хръст  лъж прц М Мт 24.24 З,А, СК. Срв. Мк 13.22 М З лъжь [лъжь] пророкъ ψευδοπροφήτης Този, който се представя за пророк; лъжепророк въстанѫтъ бо лъж хръст  лъж прц М Мт 24.24 З,А, СК. Срв. Мк 13.22 М,З;Мт 24.11 М ЗI А СК ЗП горе егда рекѫтъ добрѣ о васъ въс лв(ц). по семѹ бо творѣахѫ лъжмъ пркмъ отц хъ М Лк 6.26 З вънемлѣте отъ лъжхъ пророкъ. ꙇже прходѧтъ къ вамъ М Мт 7.15 З А лъжь ѹтел҄ь ψευδώνυμος διδάσκαλος Този, който се представя за учител или наставник; лъжеучител ѡ веле несъмꙑшл҄ен льжхъ ѹтел҄ь С 323.27—28 лъжь съвѣдѣтел҄ь, лъжь послѹхъ ψευδόμαρτυς, ψευδομαρτυρία Лъжесвидетел архере же  старьц. ꙇ сьнемь вьсь. ꙇскаахѫ лъжа съвѣдѣтелѣ на са М Мт 26.59 З СК ꙇ не обрѣтѫ. мьногомь лъжемъ съвѣдѣтелемъ. прстѫпьшемъ М Мт 26.60 З,СК [111b 11—12] на негоже архерѣ ꙇскашѧ внꙑ съмрътьнꙑ. лъжа послѹха СЕ 48а 8 лъже съвѣдѣтельство ψευδομαρτυρία Лъжесвидетелство архіере же  старці.  сьнемъ весь. скаахѫ лъжа сьвѣдѣтельства на са А Мт 26.59 лъжь съвѣдѣтел҄ь бꙑт ψευδομαρτυρέω Лъжесвидетел съм, лъжесвидетелствам не ѹкрад. не лъжь съвѣдѣтель бѫд М Лк 18.20А, СК въ лъже клѧт сѧ ἐπιορκέω Давам лъжлива клетва ѣко реено бꙑстъ древьнімъ. нъ въ лъже кльнеш сѧ З Мт 5.33 М З А СК ЗП СП СЕ С Гр ψεύστης ψευδής ложь льжь Нвб лъж остар диал ВА РРОДД Срв лъж[лив] ОА Дюв НГер