Старобългарски речник
лъжвъ 
лъжвъ -ꙑ прил Който лъже, лъжлив мѫжъ крівъ і лъжівъ мръꙁітъ гві СП 5.7 лъжві снві лві СП 61.10 Изч СП Гр ψευδής δόλιος лъжівъ Нвб лъжив остар ВА Срв лъжлив ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА