Старобългарски речник
лъжа 
лъжа -ѧ ж Лъжа̀, измама егда глетъ лъжѫ отъ свохъ глетъ. ѣко льжь естъ  отцъ его М Йо 8.44 З А вьскѫѭ любте сѹетьнаа ї іщете лъжѩ СП 4.3 Срв. СЕ73а 9 ї отъ клѩтвꙑ  лъжѩ въꙁвѣстѩтъ сѩ въ конъінѣ СП 58.13 паулъ рее. правь сълъга ... наѹенꙗ отьца твого дꙗвола. не можеш бо нкогоже отътръгнѫт. раꙁвѣ лъжеѭ С 2.12 беꙁ лъжѧ a) ἀψευδής Нелъжлив, правдив, истинен тꙑ бъ стнꙿнꙑ  ловѣкъ беꙁ лъжꙙ С 505.2 b) ἀψευδῆ Без лъжа, истинно, правдиво ꙁаклнамъ ва. о непобѣдмѣмъ нашемъ цр савор. беꙁ лъжꙙ отъвѣштавата намъ С 257.11 лъжѫ съвѣдѣтельствоват [послѹшат] ψευδομαρτυρέω Лъжесвидетелствам ꙇ едн въставъше лъжѫ съвѣдѣтельствоваахѫ на нь М Мк 14.57 З не ѹб не ѹкрад. не лъжѧ съвѣдѣтельствѹ М Мк 10.19 не крад н лъж послѹшаі СК Мт 19.18 въ лъжѫ клѧт сѧ ἐπιορκέω Давам лъжлива клетва ѣко реено бꙑⷭ҇ древьнмъ. не въ лъжѫ клънеш сѧ М Мт 5.33 М З А СК СП СЕ С Гр ψεῦδος ψεῦσμα τὰ ψευδῆ льжа Нвб лъжа̀ ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв лъга̀, лага̀ диал НГер ДА