Старобългарски речник
лъгат 
лъгат -лъжѫ -лъжеш несв Лъжа, измамвам, излъгвам блажен есте егда ... рекѫтъ. вьсѣкъ ꙁълъ глъ на вꙑ. лъжѫште мене рад З Мт 5.11А, СК аште бо  льгат хоштета. лце ꙗвьꙗтъ пеаль С 474.26 послѹша добрѣ. нтоже беꙁдраꙁѹма глагол҄етъ свꙙто псан. нъ вьсе божꙗ дѹха спльнь ... врѣмꙙ плакат сꙙ грѣха.  врѣмꙙ смꙗт сꙙ съпасеню. смꙗт сꙙ а не посмꙗт сꙙ. но бо смѣхъ порѫганꙗ. нъ же на ѹспѣхъ  ꙗко не лъжѫ. се вꙑкн.  стааго псанꙗ въꙁем ѹкаꙁанꙗ С 356.22 пѡні реетъ лъжеш. не бо сего твортъ асклпꙗдъ. дрѹꙁ же глаголахѫ С 133.17 Изч З А СК С Гр ψεύδομαι льгат Нвб лъжа [се] ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА лъга[м] диал Дюв лажа[м] ДА лажем диал ДА