Старобългарски речник
лѹь 
лѹь -лѹьш -лѹе прил срав добръ Подобър ꙇ нкътоже пвъ ветъха абе хоштетъ новѹѹмѹ. глтъ бо ветъхое лѹе естъ М Лк 5.39 З лѹьші млостъ твоѣ пае жвота СП 62.4 непъщѹем(ъ) о васⷭ҇ въꙁлюбен. люъша прдръжѧще сѧ спсенѣ. аще  тако гл(ем)ъ Е 10б 4 Като същ. лѹьшаꙗ ср мн τὰ κρείσσονα Найхубавите неща радѹ сѧ благодѣтьнаа стаа брце дѣво. тобоѭ бо намъ стѣкаѭтъ лѹьшаа. невѣсто ста ꙇ нескврънънаа СЕ 85а 26 женоѭ въꙁꙿдрасте ꙁъло.  женоѭ стѣкаѭтъ лѹьшаꙗ С 251.7—8 лѹь бꙑт [бꙑват] διαφέρω, μεταβάλλομαι Превъзхождам, различавам се в положителен смисъл; променям се в положителен смисъл въꙁьрте на птцѧ нбскꙑѩ ... не вꙑ л пае хъ лѹъш есте М Мт 6.26 З А СК лѹі бꙑт. не въсхотѣ К 5b 8 ꙇ егда не бѣ нікътоже ѹѧ его. тогда лѹꙑ бꙑвааше. ꙇ повръже трі десѧт съребрьнікъ К 5b 27 М З А СК Е СП СЕ К С Гр χρηστότερος [вар. χρεστός] κρείσσων βελτίων σώφρων люь Нвб Ø