Старобългарски речник
лѹт сѧ 
лѹт сѧ -лѹѫ сѧ -лѹш сѧ св 1. Срещна се ꙗкоже бо гда рѹмнъ сꙑ лѹтъ сꙙ сѫд. не послѹшатъ отъвѣштаваѭштаго С 382.19 2. Безл. лѹтъ сѧ Случи се, стане нещо, наложи се аште м сѧ лѹтъ ѹмрѣт съ тобоѭ. не отъвръгѫ сѧ тебе З Мк 14.31 лѹ же сꙙ піѡнꙗ поставіт о деснѫѭ. мтродора же о лѣвѫѭ С 141.11 Изч З С Гр τυγχάνω δεῖ Нвб Срв [с]луча се ОА Дюв НГер ЕтМл