Старобългарски речник
лѹа 
лѹа -ꙑ ж Лъч, светлина днⷭ҇е. лѹна свѣтълам лѹам. вꙿсь мръ освѣщаетъ СЕ 2а 1 свꙙтъ с боже. же божьствомъ свомъ съпѹствꙑ ѹбогѹѹмѹ алеѯандрѹ. помоштъ сь небесе. да покажеш ꙗко вьса т покорена сѫтъ.  лѹꙙ пламенъ[нъ]нꙑѧ. ѧже въшествꙗ твохъ вонъ не сътрьпѣвъшꙙ. страшнааго  трепетънааго повелѣнꙗ твого. ѹвꙙнѫшꙙ о мьнѣ. опалѣѭштъ же беꙁаконьнааго  неьствааго раꙁѹмъ С 164.15  акꙑ лѹꙙ сльнеьнꙑѧ къ брѣгѹ съвькѹплѣахѫ сꙙ главꙑ мъ къ свомъ тѣлесемъ С 66.25  лѹѫ божьства  богораꙁѹмꙗ простьрѣ на нꙗ С 474.19 Изч СЕ С Гр ἀκτίς Нвб луча остар ОА ВА Дюв НГер ЕтМл Срв луч м остар ОА НГер ЕтМл БТР АР