Старобългарски речник
лѹна
лѹна
-ꙑ
ж
Луна
слъньце мръкнетъ. лѹна не дастъ свѣта своего
М
Мт 24.29А,
СК,Н.
Срв. Мк 13.24
М
З
бѫдѫтъ ꙁнаменѣ въ слънъц лѹнѣ. ѕвѣꙁдахъ
М
Лк 21.25А,
СК
сътворілъ есі лѹнѫ вь врѣмна
СП
103.19
днеⷭ҇. лѹна свѣтълам лѹам. вꙿсь мръ освѣщаетъ
СЕ
1b 25
аꙁъ ... отъстѫпаѭ отъмештѫ сꙙ ... отъ сльньца отъ лѹнꙑ ... ѧже мѣнте богꙑ
С
260.29
М
З
А
СК
Н
СП
СЕ
С
Гр
σελήνη
Нвб
луна
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР