Старобългарски речник
лѹка
лѹка
-ꙑ
м
ЛИ
Лука — автор на едно [3то синоптично] от 4–те канонични евангелия и на Деяния на апостолите, лекар [Кол 4.14], сподвижник на ап. Павел [Деян 21—28, 2 Тим 4.10 и др.]
неⷣ҇ в҃ ноⷡ҇ лѣⷮ҇ ев҇ⷸа ѿ лѹкꙑ
А
52с 8
мⷺца октоⷠ҇ ѕ҃і҃. стааго апла евћлста лѹкꙑ
А
123а 25
Срв.
СК132а 8
ѡ како лѹка вьсь страхъ клеоповъ помꙙнѫлъ
С
477.18
въ лѹцѣ же нако лежтъ талантънаꙗ пртъа
С
375.29
М
З
А
СК
С
Гр
Λουκᾶς
Нвб
Лука
МИ
ОА
НГер
Лукан
ЛИ
Луканов
ФИ
Луков
ФИ
СтИл,РЛФИ
Лукев кладенец
МИ
Мл,МНСрМ
Луканов камък
МИ
Луканово тръне
МИ
ИД,ГИЧ