Старобългарски речник

лотъ

лотъ -а м ЛИ Лот — син на Аран [Бит. 11.31] и племенник на старозаветния патриарх Авраам, с когото се преселва от Месопотамия в Ханаан. При разрушението на гр. Содом се спасява с дъщерите си [Бит. 19.1—29]. Пр. на 9 октомври заедно с Авраам вь ньже день ꙁде лотъ М Лк 17.29 З ꙁъхват же ꙁъ огн҄ѣ палꙙшта любостраньнааго лота С 232.18 Изч М З С Гр Λώτ От евр lọ̄t