Старобългарски речник
лоно 
лоно -а ср Скут, колене бѣ же еднъ въꙁлежѧ отъ ѹенкъ его на лонѣ свѣ М Йо 13.23 З да бѫдѫтъ ѣко трѣва на ꙁъданіхъ ... еѭже не їсплън рѫкꙑ своеѩ жьнѩ. н лона своего събраѩ рѫковѩт СП 128.7 ловѣкъ же пакꙑ бѣ ѹбогъ. мѣѧ телцѫ днѫ. ꙗже на трепеꙁѣ сь н҄мъ ꙗдѣаше...  на лонѣ мѹ съпааше С 360.12 Пазва. вьлѣꙁе вь пешть горѫштѫѭ.  сътворвъ асъ вел. въсꙑпавъ въ лоно сво отъ ѫгл. ꙁлѣꙁе слоѭ стааго дха. беꙁ врѣда  цѣлъ С 541.2 Корем, вътрешности. посълашꙙ на мѫжа дхъ въ обраꙁѣ ꙁмнѣ. же вьлѣꙁъ въ лоно мѫжа мѫааше. болѣꙁн беспрѣстан мꙋ творꙙ С 567.7 Библ.Недра, лоно. ꙇноѧдꙑ снъ. сꙙ въ лонѣ о. тъ ꙇсповѣдѣ М Йо 1.18 З А ꙇ въ адѣ въꙁведъ о сво сꙑ въ мѫкахъ ѹꙁьрѣ аврама ꙁ далее.  лаꙁарѣ на лонѣ его М Лк 16.23 З А лоно авраамл҄е [авраамово, авраама] κόλπος τοῦ ᾿Αβραάμ Лоното на Авраам. Според християнството — място в задгробния живот, отредено за праведниците; рай бꙑстъ же ѹмьрѣт нштюмѹ. ꙇ несенѹ бꙑт анћлꙑ на лоно аврамл҄е М Лк 16.22 З А СК прм дшѭ раба твоего сего.  поко  на лонѣ аврамовѣ СЕ 57b 23 мало дожꙿдѣмъ  лоно авраама патрарха покрꙑтъ нꙑ С 91.5 М З А СК СП СЕ С Гр κόλπος Нвб лоно остар поет ОА ВА ЕтМл БТР АР ДА