Старобългарски речник
лоꙁь 
лоꙁь -ꙗ ср Лози, лозе покрꙑ горꙑ сѣнь его. ї лоꙁье его кедрꙑ бжѩ СП 79.11 вꙿсѣкꙑ гадꙑ. ѡтдѣте отъ лоꙁѣ. ѡтъ нвъ. ѡтъ врътоградъ СЕ 59а 21—22 Срв. СЕ59b 8 тꙑ ес хе вноградъ стнънꙑ. ꙇ оць тво дѣлатель естъ. тꙑ своѩ аплꙑ лоꙁе нареклъ ес СЕ 13b 24 Изч СП СЕ Гр αἱ αναδενδράδες ἄμπελος τὰ κλήματα лоꙁье лоꙁе Нвб лозие остар ВА лозе ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Лозѝе МИ Лозиѐто МИ Лозѐ МИ Лозѐто МИ БМС Лозище МИ Лозището МИ ЙЗах,Кюст Лазѐ МИ Лазйѐ МИ Лозиѐто МИ ГХ,МИМ Ло̀зището МИ Лозята МИ ИД,МНЛом