Старобългарски речник
лоꙁа 
лоꙁа -ꙑ ж Лоза ѣкоже роꙁга не можетъ плода творт о себѣ. аште не бодетъ (!) на лоꙁѣ тако  вꙑ М Йо 15.4 З А СК жена твоѣ ѣко лоꙁа плодовта СП 127.3  се ѹд҄ьно ... ста дрѣво кръстъное. на н҄емже пропꙙ шꙙ (!) стнънꙑ вноградъ глагол҄ꙙ. аꙁъ смъ вноградъ.  бꙑстъ дꙗволѹ лоꙁа съмрьтьнаꙗ.  намъ лоꙁа жвотъна С 353.18—19 не мꙙт ковьегомъ. да не кладеш же вь н҄емъ. бес порока съсѫдъ ... несѣта н҄ва. несаждена лоꙁа. несъповѣдомо ѹдо С 243.8 М З А СК СП С Гр ἄμπελος ἀναδενδράς κλῆμα Нвб лоза ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Лозата МИ БМС Лойзата МИ Лозата МИ Лозейте МИ Мл,МНСрМ Лоза МИ Лозата МИ Лойчка МИ Лозанце МИ ВП,ТО Лозата МИ ЙЗ,МИПир Лозината МИ ЙЗ,МИПан Лоза МИ Лозарево МИ Лозево МИ СНМБ Лоза ЛИ Лозаров ФИ Лозарски ФИ Лазо ЛИ Лозов ФИ Лозьо ЛИ Лозев ФИ СтИл,РЛФИ