Старобългарски речник
ловъ
ловъ
-а
м
Лов, ловене [и убиване] на дивеч
ѡбѩсѩ мѩ ѣко левъ готовъ на ловъ
СП
16.12
сьрѣте рабъ бож артемонъ. дꙑ ꙁꙿ лова. двѧѧ жвотꙑ ѹлавьꙗѧ словомъ хсовомъ
С
223.5
Риболов.
грꙙдѣте рее вьслѣдъ мене сьтворѫ вꙑ ловьцꙙ ловѣьскꙑѧ. новъ стъ въ стнѫ обраꙁъ лова сего. ловꙙшт бо прсно отъ водъ ꙁносꙙтъ рбꙑ. ѹмараѭтъ. ѹлавьꙗмо. мꙑ вълагамъ. жв бꙑваѭтъ ѹлавьꙗм
С
496.4
Изч
СП
С
Гр
ϑήρα
κυνηγία
ἁλιεία
Нвб
лов
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Срв
Ловното
МИ
ГХ,МИМ