Старобългарски речник
ловт 
ловт -ловлѭ -ловш несв Ходя на лов, ловувам аще которꙑ претьнкъ ловт. аще естъ дѣкъ. б҃ лⷮ҇ѣ да постт СЕ 105а 13 отъ селѣ лкꙑ бѫдеш ловѧ М Лк 5.10 З А Прич. сег. деят. като същ. ловѧ м ὁ ϑηρεύων, ὁ ἁλιεύων, ὁ ϑηρευτής Който ловува, ловец дша наша ѣко пьтца іꙁбавтъ сѩ отъ сѣт ловѩштіхъ СП 123.7 Срв. С80.5 ꙁбав мѧ отъ сѣт ловѧщхъ мꙿне СЕ 85а 15—16  тꙑ господ стръгꙑ ноꙁѣ мо отъ сѣт ловꙙштхъ мꙙ С 234.28 ловꙙшт бо прсно отъ водъ ꙁносꙙтъ рбꙑ С 496.4 ловт рꙑбꙑ ἁλιεύω Ловя риба гла мъ смонъ петръ. ꙇдѫ рꙑбъ ловтъ М Йо 21.3 З А Изч М З А СП СЕ С Гр ἁλιεύω ζωγρέω ϑηρεύω Нвб ловя ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА