Старобългарски речник
ловтва 
ловтва -ꙑ ж 1. Лов, ловене, ловитба вьметѣте мрѣжѧ вашѧ въ ловтвѫ М Лк 5.4 З А сътвор же комсъ. вь дьнь гр.  поꙁорꙑ.  ловтвꙑ С 221.6 пастѹхъ добрꙑ  благъ. положтъ дѹшѫ своѭ ꙁа овьцꙙ своѧ. да ꙗкоже овьцꙙ травꙙштма влькомь. овꙿцеѭ лꙙѫтъ ловьц. сце раꙁѹмьнꙑмъ  дѹшегѹбьнꙑмъ влькомъ. себе с акꙑ ловѣка положвъ старѣшна паствнѣ. ловтвѫ сътвортъ ѹловьшмь. прѣжде ѹловьнѹѹмѹ оть н҄хъ адамѹ С 328.27 2. Улов, плячка не дастъ насъ въ ловтвѫ ꙁѫбомъ іхъ СП 123.6 ловтва рꙑбъ ἄγρα τῶν ἰχϑύων Риболов ѹжасъ бо одръжааше .  вьсѧ сѫщѧѩ съ нмъ о ловтвѣ рꙑбъ ѩже ѩсѧ М Лк 5.9 З А о ловтвѣ рꙑбъ М 76а 17 Срв. З129а 13 Изч М З А СП С Гр ἄγρα κυνήγιον ϑήραμα ϑήρα Нвб ловитва остар ВА Дюв ловитба ОА ЕтМл БТР АР