Старобългарски речник
лобъꙁат 
лобъꙁат -лобъжѫ -лобъжеш св несв лобъꙁаѭ -лобъꙁаш Целуна, целувам прѣдаѩ же  дастъ мъ ꙁнамене глѧ. егоже аште лобьжѫ тъ естъ мѣте  М Мт 26.48 З,А, СК. Срв. Лк 22.47 М,З;Мк 14.44 М З  абе прстѫпь къ ісв рее емѹ. радѹі с ѹтелю.  лобъꙁа і СК Мт 26.49 покланѣетъⷭ҇ до ꙁемⷧ҇ѧ прⷣ҇ѣ стⷨ҇ꙑ олътаремь. ꙇ лобъжетъ еваћле СЕ 96а 6 лобꙑꙁаѭтъ  братрѣ вꙿсѣ СЕ 97а 24 лобꙑꙁааше владꙑкѫ с. прстѫп лобьж. трьптъ т владꙑка трьпѣлвꙑ С 426.8, 9 М З А СК СЕ С Гр φιλέω καταφιλέω ἀσπάζομαι лобꙑꙁат Нвб Срв лобзание ср остар поет ОА