Старобългарски речник
лцемѣръ 
лцемѣръ -а м Лицемер добрѣ прорее саѣ о васъ. лцемѣр. ѣкоже естъ псно. с люде ѹстънам мѧ ътѫтъ. а сръдьце хъ кромѣ отъстотъ отъ мене М Мк 7.6 З ꙇ егда молш сѧ не бѫд ѣко  лцемѣр. ѣко любѧтъ на сонъмштхъ  въ стъгнахъ  на распѫтхъ стоѩште молт сѧ. да ѣвѧтъ сѧ ловѣкомъ М Мт 6.5 З А СК не бѫдѣте ꙗко ї лцемѣр жалѹѭще просмраждаѭще бо лца своꙗ. да бꙑш с ꙗвл лкомъ. постще СК Мт 6.17 нікътоже ѹбо бѫді ліцемѣръ. нікътоже не ꙇмꙑ ꙁълобꙑ въ ѹмѣ. да не осѫжденье прꙇметъ К 8а 30 М З А СК К Гр ὑποκριτής ὕπουλος ліцемѣръ Нвб лицемер ОА ВА АК НГер ЕтМл БТР АР ДА лицумер диал ДА лицемерин диал ДА лицемерник диал ДА лицемерец диал ДА