Старобългарски речник
лшт сѧ 
лшт сѧ -лшѫ сѧ -лшш сѧ несв 1. Лишавам се от нещо съкаж м гі конънѫ моѭ.  сло дънеі мохъ кое естъ. да раꙁѹмѣѭ есо лшѫ. сѩ аꙁъ СП 38.5 арханг҄ел то сповѣдань ꙗко  ꙗнкурѫ дръжꙙтъ. вьса тварь ꙗко  обꙙꙁань повѣдь обностъ. днъ арѡс лштъ сꙙ слова С 509.19 пон҄еже ѹбо не бѣ како вь цѣсарьствь небесꙿное вьнт раꙁбонкѹ. беꙁ крьштеньꙗ. подобааше мѹ покаавъшѹ сꙙ. не лшт сꙙ крьштеньꙗ С 483.16 Отказвам се. не лшішѩ сѩ отъ похоті своеѩ СП 77.30 2. Търпя лишение, недостиг ждвъшю же емѹ вьсѣ. бꙑстъ гладъ крѣпокъ на странѣ то.  тъ наѧтъ лшт сѧ М Лк 15.14 З брате брашно насъ не поставтъ прѣдъ бмъ. н бо аще не ѣмъ лшмъ сѧ н аще ѣмъ ꙁбѫдетъ намъ Е 3а 12 Не ми достига нещо, нуждая се от нещо. вса с съхранхъ отъ юност моеѧ. есого еще лшѫ сѧ СК Мт 19.20 М З СК Е СП С Гр ὑστερέω ὑστερέομαι ἀποστερέομαι στερέομαι ἀμοιρέω лшіт сѧ Вж. при лшат сѧ Нвб