Старобългарски речник
лшт 
лшт -лшѫ -лшш несв св 1. Лишавам някого от нещо гь не лішітъ добра ходѩштіхъ неꙁълобоѭ СП 83.12 Срв. СЕ84а 16 желанье сръдьца твоего даль емѹ есі. і хотѣнъѣ ѹстъ его нѣсі его лішілъ СП 20.3 простꙑ мꙙ котꙑгꙑ лшсте. се въ багърѣнцѫ облѣенъ сѣждѫ С 368.10 ꙗко не вь велъствѣ тѣлесъ. л въ въꙁдрастѣ тѣлесъ лшенꙑхꙿ въсѣлꙗетъ сꙙ бжꙗ благодѣть С 546.7 2. Търпя лишения, недостиг дѣахѫ же добр мѫенц. вь сурьскѫ ꙁемьѭ. лшен страждѫште.  вь темнцѫ пѹштам С 58.4 лшенъ бꙑт ὑστερέω Нуждая се  рее мъ егда посълахъ вꙑ беꙁ вълагалшта. ꙇ бес прꙑ. ꙇ бесапогъ. еда есо лшен бꙑсте. он же рѣшѧ несоже М Лк 22.35 З лшт сѧ М З СП СЕ С Гр στερέω ὑστερέω ἀποστερέω άλλοτριόω ἐλασσόω лішіт Нвб лиша ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР Срв лишее ми ’липсва ми’ диал ДА