Старобългарски речник
лхотъкъ 
лхотъкъ -а м Изобилие вдш л ловѣколюбьства лхотъкъ. даѧ пштѫ вьсе пльт.  ꙁъванъ на обѣдъ робомъ свомъ. не подражвъ сꙙ прде к н҄емѹ С 390.30 Изч С Гр ὑπερβολή Нвб Срв лихот ЕтМл