Старобългарски речник
лхосътворт 
лхосътворт -лхосътворѭ -лхосътворш св Извърша нещо лошо гі бже вꙿсемогъ. тебѣ бѫдѫ аꙁъ сповѣденъ. вꙿсѣхъ мохъ грѣхъ. ꙇ моего лха сътворенѣ сего. еже колжъдо ꙁглахъ.  лхо сътворхъ. ꙇ лхо мꙑслхъ СЕ 72а 8 Изч СЕ лхо сътворт Нвб Ø