Старобългарски речник
лхоклѧтва 
лхоклѧтва -ꙑ ж Лъжлива, измамна клетва гі бже вꙿсемогъ. тебѣ бѫдѫ аꙁъ сповѣденъ ... ѣже аꙁъ съвѣдꙑ съгрѣшхъ. любо не съвѣдꙑ ... лхоклѧтвꙑ. ꙇ лъжѧ СЕ 72а 15 Изч СЕ Нвб Ø