Старобългарски речник
лхомат 
лхомат -лхомлѭ -лхомлш несв сег деят същ лхомлѧ м ед ὁ πλεονεκτῶν Алчен човек, користолюбец тѹ стъ плаъ  скрьжетъ ꙁѫбомъ. вдш л ꙗко не тъ҄ьѭ грабꙙ  лхомлꙙ. н же ꙁълаꙗ творꙙтъ. нъ же добра не твортъ мѫтъ сꙙ С 378.6 Изч С Нвб Ø