Старобългарски речник
лхомань 
лхомань -ꙗ ср Алчност, користолюбие отъ вꙿсѣхъ ѹбо хран сѧ. ѡтъ нхъже въходтъ грѣховънаа съмръть ... лхоманѣ. родтелѣ непрѣꙁннъ дѣлесъ. слѹженью СЕ 89а 16 Изч СЕ Калка от гр πλεονεξία лхоман Вж. при лхомьство Нвб