Старобългарски речник
лховат 
лховат -лхѹѭ -лхѹш несв Лишавам, отнемам кого вꙑ мѣнꙗ л пртꙙжанꙗ лхѹтъ стньно псмꙙ С 404.4 Изч С Гр ἀποστερέω Нвб Срв лихуя, лихувам ’хитрувам, дяволувам’ НГер