Старобългарски речник
лхва 
лхва -ꙑ ж 1. Лихва ꙇ пршьдъ аꙁъ вьꙁѧлъ ѹбо бмь свое съ лхвоѭ М Мт 25.27 З А СК ꙇ аꙁъ пршедъ съ лхвоѭ стѧꙁалъ е бмъ М Лк 19.23 З А 2. Угнетение, потисничество  не оскѫдѣ отъ пѫті его ліхва  льсть СП 54.12 ѡтъ ліхвꙑ  отъ неправъдꙑ іꙁбавітъ дшѩ іхъ СП 71.14 дат въ лхвѫ δίδωμι ἐπι τόκῳ Дам под лихва съребра своего не дастъ вь ліхвѫ СП 14.5 Изч М З А СК СП Гр τόκος ліхва Нвб лихва ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ Срв Лихваров ФИ СтИл,РЛФИ