Старобългарски речник
лтꙗ 
лтꙗ -ѩ ж Лития, молитва, молебствено шествие на открито, обикновено за измолване на дъжд  многѹ беꙁдъждью ꙁемьѭ тѫ обьдръжꙙштѹ. съ многꙑм молтвам  лтꙗм. лкомъ молꙙштемъ сꙙ ... къ бѹ да бꙑ помловалъ люд своѧ.  отъгналъ належꙙште беꙁдъжд.  посълалъ ꙁем хъ дъждъ С 529.14 Изч С Гр λιτανία Нвб лития остар църк ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ ДА