Старобългарски речник
лсъ 
лсъ -а м 1. Лисица гла емѹ съ. лс ѣꙁвнꙑ мѫтъ. ꙇ птцѧ нбскꙑѩ гнѣꙁда. а снъ лвскꙑ не матъ къде главꙑ подъклонт М Мт 8.20 З,А, СК. Срв. Лк 9.58 М З А СК прѣдадѩтъ сѩ вь рѫцѣ орѫжью. ѩсті лісомъ бѫдѫтъ СП 62.11 2. Прен. Лицемер, коварен човек  рее мъ шедъше рьцѣте лсѹ томѹ. се ꙁгонѭ бѣсꙑ. ꙇ сцѣленѣ творѭ дьнесь М Лк 13.32 Изч М З А СК СП Гр ἀλώπηξ лісъ Нвб лис остар диал ВА лиса, лисица ж ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ ДА Срв Лиса МИ Лисиче МИ ВП,ТО Лисиците МИ ИД,МНЛом Лисец МИ Лиска МИ ЙЗах,Кюст.кр Лисак МИ БМС