Старобългарски речник
лкъ 
лкъ -а м 1. Ликуване, празнуване, веселие ꙇ ѣко грѧдꙑ прблж сѧ къ домѹ. слꙑша пѣнѣ  лкꙑ М Лк 15.25 З А СК ѣкоже і мꙑ васъ ліка дава сѧтъ. сѫ.ъ тогда глалі сі вѣрнаго цсрѣ ілва К 1b 9 да нкꙿтоже ѹбо отъ лка не остан. да тъно вѣньцꙙ полѹмъ вьс С 63.24 нъ отъ въсꙑн҄енꙗ дѹховьнааго. въ съвькѹпл҄ен же любьвьѭ сам сꙙ съетавъше. лкъ готовъ прложен велко. славꙙштіхъ от вѣка га С 84.22 грꙙдѣмъ вьꙁлюбьн.  мꙑ вьꙁдревьнѹмъ боговесельнѹѹмѹ лкѹ С 321.10 2. Сонм, множество, сбор, хор [от певци, ангели, светци]  лкъ стꙑхъ прблжаетъ сѧ насъ СЕ 1b 15 архћлъсц лц. тебѣ кланѣѭтъ сѧ СЕ 4а 16 ꙇ прѧстт сѧ вь лкъ мьншъскъ СЕ 86b 24 гі. стѹмѹ твоемѹ стадѹ. ꙇ лкѹ мѫдрꙑхъ дѣвъ. ꙇ съподоб . съ свѣтълоѭ свѣщеѭ. непостꙑдъномь лцемь СЕ 100b 4—5 съборъ мѫенкъ. вон побѣдотворц. лкъ славословꙙштхъ С 95.10  въ аг҄льскꙑ лкъ въненомъ бꙑвъшемъ С 256.22  вь лкъ твохъ дрѹгъ върꙙд. да съ такоѭ ѹбо мольбоѭ  дѹшеѭ. небесьнꙑѧ танꙑ прмемъ С 507.18 ставт лкꙑ χοροστατέω Танцувам и пея в хор егда л пакꙑ вѣ носѧштѧ  сьрѣтаѭштѧ хрстоса.  лкꙑ ставѧштѧ.  стел҄ѧштѧ рꙁꙑ съмоштрѫ С 332.29 М З А СК Е СЕ К С Гр χορός χορεία χοροστασία лікъ Нвб лик ’хор, хоровод’ остар ОА ВА РБЕ Дюв ’сборище от светци и мъченици’ остар ОА ВА РБЕ РРОДД