Старобългарски речник
лковат 
лковат -лкѹѭ -лкѹш несв Ликувам, тържествувам  нбса лїковат съ англꙑ сътворлъ естъ мтⷧ҇вам їхъ хе бе жꙁнъ нашѫ ѹмр Е 7а 17—18 съ младеншт вѣ вьꙁьмѣмь.  сь лѣторасльм лкѹм. да  въдѹнетъ въ нꙑ стꙑ дѹхъ С 321.15 лкѹте съ ꙙдꙑ свом. радост ꙁвѣтъ бѫд вамъ С 324.24  рѣкама плештꙙ лкѹѭ.  съмѣшаѧ сꙙ скаѫ сь дѣтьм С 332.24 въ црьквьнѣѣмъ лкѹѭтъ рьтоꙁѣ С 335.8—9 кѹпьно лковат συγχορεύω Радвам се, ликувам заедно с някого мꙑ сь н҄м кѹпьно лкѹмъ. мꙑ сь см праꙁдьнѹмъ С 326.6 Е С Гр χορεύω συγχορεύω κροτέω περιχορεύω лїковат Нвб ликуя остар ОА ликувам ОА ВА Дюв ЕтМл БТР АР РБЕ