Старобългарски речник

лванъ^I

лванъ -а м Ливан, тамян прінѣсѩ емѹ даръ. ꙁлато  лванъ  ꙁмѵрнѫ А Мт 2.11 СК Изч А СК Гр λίβανος Нвб ливан остар църк ОА ВА РРОДД ДА Срв ливанто ’парфюм благовоние’ ср Дюв НГер