Старобългарски речник

л

л частица съюз I. част A. Въпросителна частица 1. За въвеждане на пряк въпрос: ли гла мъ съ раꙁѹмѣете л вьсѣ с М Мт 13.51 З А СК г коль кратꙑ съгрѣштъ братръ мо въ мѧ. ꙇ отъпѹштѫ емѹ. до седмь кратъ л М Мт 18.21 дрѹже не обждѫ тебе. не по пѣнѧѕѹ л съвѣштахъ съ тобоѭ М Мт 20.13 ЗI А ꙇс же отъвѣштавъ рее емѹ. в(д)ш л велкаа с ꙁъданѣ М Мк 13.2 З  гла петров. смоне съпш л М Мк 14.37 З ꙇ обраштъ сѧ къ женѣ рее смонѹ. вдш л сѭ женѫ М Лк 7.44 З,А, СК. Срв. С 394.14 тꙑ ес ѹтель. ꙇлвъ.  схъ л не вѣс М Йо 3.10 З А ꙇмеш л вѣрѫ семѹ М Йо 11.26 З А СК отъвѣшта емѹ съ дшѫ л твоѭ ꙁа мѧ положш М Йо 13.38 З А СК  рее мъ о семь л сътѧѕаете сѧ междю собоѭ М Йо 16.19 З А СК ашѫ ѭже дастъ мьнѣ отцъ не мамь л пт еѩ М Йо 18.11 З А СК гла мъ платъ. цсрѣ л вашего пропънѫ М Йо 19.15 З,А, СК, Б. Срв. С 435.16 въсаждеї ѹхо не слꙑшітъ л СП 93.9 відѣ лі ѹенікꙑ. відѣ лі ѹеніка К 6а 7, 8 не помніші л гвоꙁді К 11а 28 можеш л подъѩт обрѫенааго раба гнѣ СЕ 83а 8 въпроⷲ҇. прѣбꙑваеш л въ манастꙑр. ꙇ пощень. до послѣдьнѣаго. ꙁдꙑханѣ твоего СЕ 87а 9 въпроⷭ҇. хранш л сѧ вь дѣвьствѣ. ꙇ цѣломѫдрь. ꙇ говѣнѣ жть СЕ 87а 13 въпрошене. спꙑталъ л ес манастꙑръ СЕ 92а 16 въпроⷭ҇. естъ л т годѣ гѹменъ.  братрѣ вꙿсѣ СЕ 92а 18 насꙑтшꙙ л сꙙ любьнц тво добротꙑ твоѧ С 5.1  глагола мѹ вовода тꙑ л с васскъ словꙑ С 20.22  рее мъ. же ѹбо реетъ лъжеменънъ богъ покорте л сꙙ мѹ С 33.8  сѧ л поставьꙗш протвѫ вьса сътворьшѹѹмꙋ хоу С 49.28 рее къ н҄мъ. вдѣсте л прѣтрьпѣн неьствааго. оного С 62.12 мꙑ же ꙁа прꙗꙁнь стовааго црѣ. жвота сего не прѣдамъ л С 91.14 есо рад ц не нѹдм сам прходꙙтъ на жрътвѫ. да тѣхъ л рад вьсѣмъ крьстꙗномъ ꙁаꙁрате С 127.20 онъ же рее кръстꙗнꙑн҄ л с С 132.19 анꙿтоннъ глагола. бѣшенъ л с алеѯандре С 157.9 вдш л божꙗ строꙗ тано С 390.29 мате л рее стражѫ С 439.1 2. За въвеждане на главно въпросително изречение, след което следва непряк въпрос: ли відѣ лі спꙑтанье ѹітелево. въ колцѣ кротості велітъ да прѣбꙑваемъ К 4а 10 хоштеші лі ѹвѣдѣті. коліко створі. да бі лѹі бꙑлъ К 5b 2 не юеші лꙇ ъто страждеші К 11а 28 вдш л колко множьство крьстꙗнъ пожръшꙙ бв С 106.26 вдш л старе. како пльт твоѧ нꙑн҄ѣ трошꙙтъ сꙙ огн҄емъ С 231.20 вдѣста л како обрѣтохъ сꙙ съ вама вь бѣдѣ С 297.9 вдш л колко ѹен прѣобдѣ С 410.9 ѹвѣдѣт л хоштете кто сь стъ црь славѣ. гь крѣпъкъ  сльнъ С 466.28 вѣсте л браⷮ҇ѣ любмаа како вьꙁвращаете сѧ вьспѧть.  паⷦ҇ пеете сѧ творт ѩꙁьскаѣ всѣ Р II 2.27 3. За въвеждане на главно въпросително изречение, последвано от подчинено изречение: ли вѣс л ѣко фарсѣ слъшавъше слово съблаꙁншѧ сѧ М Мт 15.12 З мьнте л ѣко мра прдъ дат на ꙁемлѭ М Лк 12.51 З аште обрѣꙁане. премлетъ къ въ соботѫ. да не раꙁортъ сѧ ꙁаконъ мосѣовъ. на мѧ л гнѣваате сѧ ѣко въсего лⷦ҇а съдрава сътворхъ въ соботѫ М Йо 7.23 З А відѣ л ѣко тѣхъ подобаетъ пае рꙑ.ат. ꙇ плакат сѧ творѧштхъ ꙁъло. а страждѫштхъ ꙁьлѣ блажіт К 3b 26 помьнте л гда сꙙ бꙿрахомъ на велцѣ брані С 72.27 порѫаш л сꙙ ꙁа н҄ь ꙗко отъ вьсего срьдьца покатъ сꙙ къ богѹ С 167.11 вдш л сьѭ женѫ. ѭже вдѣхъ прѣжде божьства ома С 394.19 вдѣ л беꙁакон. гда рат бѣшꙙ нѹждѫ творꙙште С 419.4 4. Като съюз. Въвежда подчинени допълнителни косвеновъпросителни изречения: ли да покажѫ го рьнломъ. да вждѫ може л ꙁмꙑт себе С 27.24 ръці м того л прѣдаешꙇ же вьсѣъскаа одръжітъ. владѫштаго бѣсꙑ. повелѣваѭштаго мірѹ. владꙑкѫ вьсѣкоꙇ тварі К 4а 32 не ... л, нѣ л, л не οὐ, οὐχί, ἆρα οὐ Не ... ли, не ли, дали не, нима, нима не аще бо любте любѧщѧѩ вꙑ. кѫѭ мъꙁдѫ мате. не  мꙑтаре л тожде творѧтъ М Мт 5.46 З А г. не въ твое л мѧ прствовахомъ М Мт 7.22 З г не добро л сѣмѧ сѣлъ ес на селѣ твоемь. отъ кѹдѫ ѹбо матъ плѣвелъ М Мт 13.27 З А не мат л его нарцаетъ сѧ марѣ М Мт 13.55 З гла мъ с. нѣсте л ьл нколже въ кънгах М Мт 21.42 ЗI СК о вьскрѣшен же мрътвꙑхъ. нѣсте л ьл рееннаго вамъ бгмъ глѭщемъ М Мт 22.31 З не да л на свѣштънкъ въꙁ(л)ложѧтꙑ М Мк 4.21 З не дѣло л мое вꙑ есте ѡ г Е 3б 17 не бъ лі въꙁіщетъ сіхъ СП 43.22 не тꙑ л сама. ꙇ вꙿсѧ твоѩ. боте сѧ прѣтꙑкане СЕ 45b 10 не на дрѣвѣ лі всѧ моліші К 11а 30 не вдш л кац сѫтъ С 7.12 не отъ блѫда л род сꙙ С 8.2 нѣ л і тъ отъ блѫда родлъ сꙙ С 8.8 нѣ л юнотъ въ васъ  благоголѣненъ С 30.24 не вѣровасте л бꙑт вьскрѣшеню мрътвꙑмъ С 107.17 ѹбо нѣс л нколже плавалъ по морѹ С 115.9 не слꙑшш л то с глагол҄ѫтъ С 330.19 не вѣрѹш л пророкѹ С 335.30 нѣс л же прорцамо слꙑшалъ С 337.9 нѣ л кѹпно съ словесꙑ дѣло пршъло. то нѣ л кротъкъ. нѣ л правьденꙿ. нѣ л съпасаѧ. нѣ л вьсѣлъ на осьлꙙ С 337.11, 12, 13 не отъвѣшта л мѹ блаженꙑ петръ С 363.10 не мол҄ꙗаше л госпожда своа ꙁѣло С 365.25 не мѣѣше л добротꙑ вьсѣкоѧ. добротꙑ хꙑтрьць С 436.8 гла емѹ платъ. мьнѣ л не глеш М Йо 19.10 З А СК ѡ о..нꙑ беꙁѹмьніе раꙁдрѣшаѩ болѣꙁні сьмрьтьнꙑѩ. пеат лі не раꙁдрѣшітъ К 12а 17 вовода рее ꙿто ѹбо. мене л не матъ богъ мѹже рее жьрѫ С 21.12 не ѹ л οὐ, οὔπω Още ли не не ю л раꙁѹмѣваате. ѣко вьсѣко еже въходтъ въ ѹста. въ рѣво въмѣщаатъ сѧ М Мт 15.17 З не ю л юете н раꙁѹмѣете еште. окаменено л мате срдце ваше М Мк 8.17 З н л οὐδέ, οὐχί, οὐχὶ δὲ καί Не ли, дали не, и още ли не н л ж҃ хлѣбъ. етꙑремъ тꙑсѫштамъ. ꙇ колко кошънцъ въꙁѧсте М Мт 16.10 н л схъ есте кънгъ ьл М Мк 12.10 З н л тꙑ бош сѧ ба М Лк 23.40 З А СК ні лі раꙁѹмѣѭтъ въсі творѩштеі беꙁаконенъ СП 13.4 Срв. СП52.5 не маш л ного нкакогоже съсѫда. н л рꙁъна да дас мѹ С 120.26—27 н л пакꙑ ꙁ ѹстъ съсѫштхъ младенштъ съвръшлъ с хвалѫ С 331.5 н л ꙁахарꙗ свꙙтꙑмъ дѹхомъ прѣжде проповѣда радость сѡнѹ С 337.1 н л ꙁвꙙгома слꙑшалъ с. н л тварь тꙙ наѹла бꙑвꙿшааго. н л стухѧ наѹшꙙ тꙙ ꙁмѣн҄енꙑ бꙑвшꙙ С 475.11, 12 B. Въпросителна и усилваща частица — изразява учудване или изненада, усилва съмнението в правилността на отговора: ли, пък, именно a) При въпросителни местоимения и наречия къто л првед кто слꙑша кто л тѹ стоꙗ. првед стнънꙑ послѹхꙑ С 241.22 кꙿто вꙑ ѹбо веде по пѹстꙑн҄. кꙿто л кръм. кога првъпватъ мѡӱс глагол҄ꙙ С 435.22 отъкѫдѹ пршла с сѣмо. кого л штеш С 515.25 кꙑ л кꙑѧ ѹбхомъ. кꙑѧ л къ кѹмромъ нѹдхомъ С 126.30 кꙑ л недѫгъ о ꙁракѹ добротѫ прокѹдтъ С 399.17 кꙑмъ л поѹштенмъ. стоꙗт хотѣахѫ ꙁа мрьтвьца С 441.19 како сьрꙙштѫ се дѣꙗне. кꙑ л обрꙙштѫ сходъ словѹ. акꙑ  жва проповѣда ѳомѫ нъ гробь сѫпротвꙿ проповѣдаетꙿ сьмрьть С 508.17 како вьꙁьрѫ кꙿ тебѣ бже. ко л наꙙло сповѣданю обрꙙштѫ. кꙑмъ л срьдꙿцемꙿ л кꙑмъ ѹпванмъ дръꙁнѫ С 528.2, 3 кого же л дѣла не обавшꙙ подъ гомъ. по ꙁаповѣдемъ бжꙗмъ жт прѣпроводвъшꙙ С 542.16 ьто л то л сьмѣрьнѣ стъ. ѹмꙑт л ноꙁѣ л молт сꙙ С 303.26 ꙿто л съгрѣш смокꙑ С 345.25 кꙿде т сьмрьт жꙙло. кꙿде т аде побѣда ꙿто л ꙗко ꙁмѣ глагол҄етꙿ еуагг҄елстъ С 352.4 ꙗко есо л рад прлага лце С 370.30 ꙿто же хотꙙтъ трѫбꙑ то л вьпл҄ь. глагол҄етъ невѣстьнкъ грꙙдетъ С 372.21 то л рекѫ. васнь покажѫтъ сътворенаа стнѫ С 432.17 то же глаголѫште. то л творꙙште С 441.18 то м  страстьно то л бестрастьно С 504.6 то м  сьмрьтьно то ѹмрьштвено тебе дѣлꙗ. то л остало бе сьмрьт С 504.7 то л не подъпадатъ тво деснц С 504.9 къгда л къгда л с навꙑкнѫлъ продаꙗт свѣтъ да тъмѫ кѹпш С 425.30 къгда же л посмѣтъ сꙙ С 447.18 отъкѫдѹже л прѣставьнь же отъсѫдꙋ. отъкѫдѹ же л стъ ꙗвѣ. послѹша самого ха глагол҄ѫшта С 487.30 поьто л камо сꙙ подвꙁата трофме.  еѵкарпѡне. поꙿто л рабомъ момъ прѣтта. не прѣодолѣта тѣмь С 210.27 пото клевештеш о момъ съшеств. пото л ꙁълобш мо ловѣколюбьств. гоже прѣжде тꙑ сꙙ насꙑт С 394.7 пото л любьве похѹл поꙁнан. пото л лобьꙁанмъ прѣдаан творш С 426.1, 2 како л како л съповѣдѣ ѧже пр насъ вѣньцꙙ сплете себѣ сльꙁънꙑмъ тоенмъ С 247.15—16 како л вьлежш к҄нгахъ. раꙁѹма напсанꙑхъ ѹслѹшаѧ сꙙ С 334.29 како л  съборъ проклꙙ  ѹсѹш глагол҄ꙙ С 346.25 како л раꙁдрѣш ѧꙁѫ отъ рода хромѹмѹ. томь асѣ ноꙁѣ мѹ ѹтврьдвъ С 358.10 како л прнѹдт можахѫ С 441.17 како л можаахѫ сътрьпѣт народѹ бѣсꙙштѹ сꙙ С 442.18—19 то само орѫж вьꙁꙙтъ.  тѣмь го прѣбра. како л. послѹша С 489.7 како же л вьлѣꙁе нкакоже не навꙑкохъ С 501.20 како вьꙁьрѫ на небо. како л владꙑкꙑ хса мꙙ дръꙁнѫ прꙁꙿват С 523.26 како л благꙑн҄ го надѣѭ сꙙ прѧт ꙿто. же дшеѭ  тѣломъ проблѫдвь сꙙ оть н҄его С 523.27 b) При местоимение b) При местоимение толко. толко л. гла емѹ с. толко л врѣмѧ съ вам есмъ  не поꙁна л мене флпе М Йо 14.9 СК ѡ веле велко нецѣлмо ѹжестоен. на толко л беꙁакон обратшꙙ ѹмъ С 339.6 c) При други наречия абь л не абь л огнъ съшедъ пожежетъ мꙙ С 526.8 прѣжде л къто бо отъ васъ хотѧ стлъпъ соꙁъдат. не прѣжде л сѣдъ раштьтетъ доволъ. аште матъ же естъ на съвръшене М Лк 14.28 З не прѣжде л отъ мене посъланъ бꙑстъ. къ ꙁахар жърьцѹ С 249.4 тако л ꙇ гла петров. тако л не въꙁможе едного аса побьдѣт съ мъноѭ М Мт 26.40 З А СК ꙇ гла мъ. тако л  вꙑ не раꙁѹмв есте М Мк 7.18 З не тако л подобаше пострадат хѹ М Лк 24.26 З,А. Срв. С 477.26 рекъ. тако л отъвѣштаваеш архереов З Йо 18.22А, СК ръці мі семѹ лі тѧ наѹі ѹітель. въ т.ліко врѣмѧ тако лі скоро ꙁабꙑ К 4а 26 рее къ н҄ма. тако л накаꙁашꙙ ва мѫкꙑ С 182.27 тол л то глагол҄еш ѹдеса въ рѫкѹ дръжꙙ днае. тол л ꙁабꙑ благодѣтелꙗ ба С 417.10 тольма л  не ѹвѣдѣлъ с бꙑвъшааго. тольма л ѡ мѫжѹ дръжмъ с невѣдѣнмь С 475.19 тъгда л понеже бестѹдънаѣ дръꙁостъ събꙑстъ сѧ. ꙇ дѣтѣль съконьа сѧ. тогда лі ѹвѣдѣ грѣхъ К 5b 19 тъгда л мѣнꙗ рад  ловѣьскꙑ похвалꙑ.  маловрѣменьнꙑѧ сласт подвꙁаахъ сꙙ С 63.11 лко л не лко же л она теааше къ н҄емѹ. толко онъ ѹклан҄ꙗаше сꙙ ѧ С 365.28 льма л рее. не льма л агг҄ела га вьседръжтелꙗ смъ аꙁъ С 122.22 ште л ште л не ѹвѣртъ ваю прьвꙑ наꙙтъкъ мѫкамъ. нанѣта  въторо С 75.1 рее. ште л пакꙑ дръꙁаш  жестокъ с срьдьцемъ савне С 150.3 II. съюз A. Разделителен 1. Свързва невъпросителни части на простото или сложно изречение, които взаимно се съотнасят или се изключват: или он же рѣшѧ емѹ. ов она крсттелѣ. ꙇн же лѭ. дрѹѕ же еремѭ. л едноготъ пркъ М Мт 16.14 З А ѣко глтъ емѹ съ. кѹп егоже трѣбѹемъ на праꙁдьнкъ. л нштмъ да нѣъто дастъ М Йо 13.29 З моⷧ҇ наⷣ҇ емѹже аще блсꙿкъ ꙁъметъ ꙁракъ. л повлѣете сѧ о. достотъ емѹ постт сѧ СЕ 34а 6 помꙑслтъ на блѫдъ. л ѹмꙑслт съложене СЕ 37а 1 то подобенъ естъ пъсѹ. на своѩ бльвотнꙑ въꙁвращьшю сѧ. л свнь ѣже ꙁмꙑвъш сѧ. пакꙑ въ калѣ калѣетъ сѧ СЕ 70а 11 ѣко слово рее не помолт сѧ. л помольшю т сѧ не въꙁдат СЕ 91а 24 ꙇстнꙿно творт. а не ѹгожденѣ комъ. л себѣ ѹгаждат въ тръпѣне СЕ 94b 8 сътворте въ правьдѫ л погѹбсте С 432.30 2. Във въпросителни словосъчетания и изречения: a) Свързва два или повече членове на въпроса: или егда же прѣдаѭтъ вꙑ. не пцѣте сѧ како л то въꙁглаголете дастъ бо сѧ вамъ въ тъ асъ. то глте М Мт 10.19 З А г когда тѧ вдѣхомъ алѫща. л жѧждѫшта л странъна л нага. л больна л вь темьнц. ꙇ не послѹжхомъ тебѣ М Мт 25.44 З А СК ꙇ отъвѣшта мъ глѧ кто естъ мат моѣ л братрьѣ моѣ М Мк 3.33 бьдте ѹбо не вѣсте бо когда гь домѹ прдетъ. веерь л въ полѹношт. л въ кокотоглашене. л ютро М Мк 13.35 З ле кто мѧ постав сѫдѭ л дѣлтелѣ надъ вам М Лк 12.14 З къ нмъ рее. которааго васъ осълъ л волъ въ стѹденецъ въпадетъ. ꙇ не абе стръгнетъ его. вь день соботънꙑ М Лк 14.5 З А СК оте остав мъ грѣхъ. которꙑмъ остав. елномъ л ждовомъ л. странънꙑмъ л. ноплеменьнкомь л. вьсѣмъ просто С 438.20, 21, 22 b) Прибавя нов въпрос по отношение на нещо вече казано: или, нима л како рееш братрѹ твоемѹ. остав  ꙁъмѫ сѫецъ ꙁ оесе твоего. ꙇ се бръвъно въ оцѣ твоемь М Мт 7.4 З,СК. Срв. Лк 6.42 М З л како можетъ къто вьнт въ домъ крѣпъкааго. ꙇ съсѫдꙑ его расхꙑтт М Мт 12.29 З каа полъѕа естъ лвкѹ. аште весь мръ пробрѧщетъ. а дшѫ своѭ отъштеттъ. л то дастъ лвкъ. ꙇꙁмѣнѫ ꙁа дшѫ своѭ М Мт 16.26 З л кꙑ цсръ дꙑ къ номѹ цсрю. сънт сѧ на брань. не сѣдъ л прѣжде. съвѣштаваатъ аште слънъ естъ М Лк 14.31 З ъто естъ лкъ ѣко помъніші . л снъ ль ѣко посѣщаеші его СП 8.5 3. Употребява се синонимно на мястото на л: или  всакъ же оставтъ братѭ л сестрꙑ. л оца л мтре. л женѫ. л да. л села. л храмꙑ мене моего рад. сътократцеѭ пріметъ мьꙁдѫ СК Мт 19.29 амнь глѭ вамъ. нктоже естъ же оставтъ домъ. л братрѭ л сестрꙑ. л отца л матерь. л женѫ л ѧда л села... мене рад  еванћлѣ М Мк 10.29 л на ѹтрънѭѭ. л на полѹдꙿне. л полѹнощ. л беꙁ годнꙑ етерꙑ. л ꙁа ѹтра. ꙇл полѹеньемь  ес ѹтоклъ СЕ 54а 26 отъ тъмꙑ мъдлості. ꙇлі етерѹ ꙇномѹ невѣждъствью. лꙇ любъві плътъсцѣі не храніті покѹшаѩ сѧ. не повінна себе вѣънѹмѹ огню осѫжденью К 2b 31 B. Подчинителен съюз 1. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за условие: ли, ако рѣсте г. хоштеш л  реевѣ да огнь съндетъ съ небесе. ꙇ поѣстъ ѩ. ѣкоже  лѣ сътвор М Лк 9.54 З хоштеш л  ребро м спꙑтат да т  то обнажѫ С 503.24 2. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения: отколкото ꙇ прставтъ мьнѣ вѧште л дъва на десѧте лећеона анћлъ М Мт 26.53 З Б аще ... л εἰ ... ἤ Дали ... или, ако ... или въпрошѫ вꙑ. аште достоꙇтъ въ сѫботꙑ добро творт. л ꙁъло сътворт З Лк 6.9А гь съ нбсі прініе на снꙑ лѩ. відѣті ѣште естъ раꙁѹмѣваѩі лі въꙁскаѩі ба СП 13.2 аще которꙑ свⷳ҇ѧнкъ. съ гнѣвомь савѧжетъ ка. л кръвь пролѣетъ. да простъ враа. да дасⷮ҇ емѹ цѣленью постъ. о҃ денъ о хлⷠ҇ѣ о воⷣ҇ СЕ 103b 15—16 да ... л μή ... ἤ, μήτι ... ἤ Нима ... или, затова ли ... или отъ плодъ хъ поꙁнате ѩ. еда обемлѭтъ отъ трънѣ гроꙁнꙑ. л отъ рѣпѣ смокъв М Мт 7.16 З А еда кто отъ кнѧѕь вѣрова во нь. л отъ фарсѣ М Йо 7.48А, СК каѣ польѕѣ во кръві мое его. да сънідѫ вꙑ стълѣнъе. еда ісповѣстъ тꙇ сѩ прьстъ. лі въꙁвѣстітъ стінѫ твоѭ҇ СП 29.10 еда ѣмь мѩса юнъа. л кръвь коꙁьлѭ піѭ СП 49.13 еда въ вѣкъ отърінетъ гь. ї не пріложітъ въблаговолті пакꙑ. л до коньца мілостъ своѭ отъсѣетъ. съконьа глъ отъ рода въ родъ . еда ꙁабѫдетъ поміловаті бъ. л ѹдръжітъ въ гнѣвъ своі штедротꙑ своѩ СП 76.810 ѡбраті нꙑ бже спнеі нашіхъ. і въꙁвраті ѣростъ твоѭ отъ насъ. еда вь вѣкꙑ прогнѣваеші сѩ на нꙑ. лі простьреші гнѣвъ твоі отъ рода въ родъ СП 84.6 еда мрътвꙑмь сътворіші юдеса. л баліѩ въскрѣсѩтъ сповѣдѩтъ сѩ. тебѣ СП 87.11 да ... л ... л μή ... ἤ ... οὐ Дали ... или ... или стъї же отъпадъше [!] рѣшꙙ. ꙗко ꙁъ дінѣхъ ѹстъ гласомъ велмъ. да въ рѣкахъ прогнѣваш сꙙ г. л вь рѣкахь ꙗрость твоꙗ. л въ мор ѹстръмьн тво С 76.27—29 л ... л Ø ... ἤ Ли ... или рее емѹ. тꙑ л ес грѧдꙑ л ного аемъ М Мт 11.3 З,А. Срв. Лк 7.19 М,З;Лк 7.20 З то т сѧ мьнтъ смоне. цср ꙁемьсц отъ кꙑхъ премлѭтъ дан. л кнсь. отъ свохъ л снвъ. л отъ тѹждхъ М Мт 17.25 ЗI А СК кто боле естъ. ꙁлато л л цркꙑ. свщаѭщѣ ꙁлато М Мт 23.17 ЗI кого хощете отъ обою отъпѹштю вамъ. вараввѫ л. ꙇл са нарцаемааго ха М Мт 27.17 З А СК  гла мъ. достотъ л въ соботѫ добро творт л ꙁъло творт М Мк 3.4 З А СК г къ намъ л пртъѫ сѭ глеш. л къ вьсѣмъ М Лк 12.41 З лцемѣр. къжъдо васъ въ соботѫ. не отрѣшаатъ л своего волѹ л осъла отъ ѣсл.  ведъ напаѣатъ М Лк 13.15 З А СК кꙑ бо бол въꙁлежѧ л л слѹжѧ М Лк 22.27 З ѹтелю къто съгрѣш. сь л л родтелѣ его. да слѣпъ род сѧ М Йо 9.2 З А о себѣ л тꙑ глеш се. л н тебѣ рѣшѧ о мьнѣ М Йо 18.34 есо раді ръці м. коѭ вінꙑ мꙑ. л малѫ. лі велкѫ прѣдаше ѹітелѣ К 4а 38 слꙑшасте л ѹбо отъ н҄его гласъ. л дасте мѹ слово С 27.13 л ... л [... л] ἤ ... ἤ Или ... или [... или] не пьцѣте сѧ ѹбо глѭще. то ѣмъ л то пемъ. л мъ одеждемъ сѧ М Мт 6.31 З А л сътворте дрѣво добро  плодъ его добръ. л сътворте дрѣво ꙁъло  плодъ его ꙁолъ отъ плода бо дрѣво поꙁнано бѫдетъ М Мт 12.33 З А гꙿда же кѹ обраттъ сѧ на блѫдъ ѹдъ. л раꙁортъ сѧ емѹ пльтьнаа плъть. л вьꙁьрѣвъ на такъ къ СЕ 36b 21, 22 л ... л, л л Ø ... ἤ Ли ... или рьц ѹбо намъ ъто т сѧ мьнтъ. достоно л естъ дат кнъсъ кесарев л н М Мт 22.17 ЗI,А, СК. Срв. Мк 12.14 М,З;Лк 20.22 М З крьштене оаново отъ кѫдѫ бѣ. съ небс л л отъ лкъ. отъвѣштате м М Мк 11.30 З.Срв. Лк 20.4 М З  рее... ꙿто стъ слажде свѣтъ л л тъма С 25.23 рее мъ. ꙿто ѹбо хоштете момѹ л вѣрѹте богѹ л вашемѹ С 33.4 рее къ н҄мъ. покорсте л сꙙ понѣ нꙑн҄ѣ. л н еднае. вдѣшꙙ бо кого рѫгаѭшта сꙙ С 33.20 рее. глагол҄ м тꙑ кꙿто стъ бъ. тꙑ л. л же мноѭ проповѣдамъ С 34.24 онъ же къ н҄емѹ покар҄ѣѭ л сꙙ нашемѹ ꙁаконѹ. л ні С 59.5  рее къ блаженѹѹмѹ кодратѹ. жьреш л богомъ ѹбо влъшве.  непрѣподобьне. л н С 111.21 кꙑ кѹпъ бол҄ї стъ плѣвънꙑ л л пꙿшеньнꙑ С 127.23 глагола павьлъ. ꙁлѣꙁеш л. л дѫ къ хрістосѹ С 172.22  марꙗ вь себѣ с раꙁмꙑшлꙗше. повѣдѣ л се їѡсфѹ. л пае съкрꙑѭ тано се С 239.24 кого бога подобаатъ нама отъврѣшт сꙙ. небесъскааго л л ꙁемънааго. вѣьнааго л л маловрѣменьнааго С 258.6 аште л то рьц м кто бол҄. ѹмꙑваѧ л ноꙁѣ. л онъ мѹже ѹмꙑваатъ ноꙁѣ С 303.19 мъ вѣс прост л го л не прост С 361.1 лбо ... л, любо ... л ἢ γάρ ... ἤ Или ... или нкꙑ же рабъ не можетъ. двѣма гднома работат. лбо едного вьꙁненавдтъ. а дрѹгаго вьꙁлюбтъ. л едного дрьжтъ с а о дрѹꙁѣмь небрѣщ вььнетъ не можете боу работат н мамонѣ СК Лк 16.13 Срв.Лк 16.13А;Лк 6.24 М З А аще л, аще л же εἰ δέ, εἰ δὲ μή, εἴγε, εἰ, ἐὰν δέ, ἐάν, ἂν δέ, ἂν γάρ, μὴ γάρ, ἐπειδή Ако, ако ли, ако пък, но ако, и ако аще л о дѹсѣ бж. аꙁъ ꙁгонѭ бѣсꙑ. ѹбо постже на васъ цсрстве бже М Мт 12.28 З аште л рѫка твоѣ л нога твоѣ съблажнѣетъ тѧ. отъсѣц   отъвръѕ отъ себе М Мт 18.8 ЗI добро естъ соль. аште л же соль не слана бѫдетъ мь осолте. ꙇмѣте соль вь себѣ М Мк 9.50 З аще л того кънгамъ вѣрꙑ не емлете. како момъ глмъ вѣрѫ емете М Йо 5.47 З А аште л кто ходтъ ноштѭ. потъкнетъ сѧ. ѣко нѣстъ свѣта о немь М Йо 11.10 З А Н (вонъ) бꙑваѧ обѧ(ꙁ)аетъ сѧ кѹпѣмї жтскам. да воевод(ѣ) годѣ бѫдетъ. аще же л  мѫк(ꙑ) кто ї(...)тъ не вѣнъаетъ сѧ аще не ꙁаконъно мѫенъ бѫд(е)тъ Е 1а 3 вь нхъже сѧ естъ покаалъ. къ рожденью ѹбенааго. аще лⷭ҇ бѫдеⷮ҇ недобрѣ покаалъⷭ҇. то да не прѩтъ бѫдеⷮ҇ въ свое отꙿство СЕ 102а 15 аще л естъ епспъ. то да ꙁвръжетⷭ҇ъ сана.  ꙇ҃ лѣⷮ҇ даⷫ҇ каетⷭ҇ъ СЕ 102b 14 тако ꙇ пріложіте сѧ свѧтꙑні хъ ꙇ бжі раꙁѹмѣ аште лі же къ жівотолюбьці. ꙇ нена(..)дѧшт(.) і добра К 1а 24 аште л кꙿто тврьда ѹма не матъ. да сꙙ отълѫтъ отъ насъ С 63.4—5 аште л ѹбо покорш м сꙙ бѫдеш ьстенъ въ полатѣ мо С 65.13 не бѣ нкогоже. аште л бꙑ кто бꙑлъ. то раждамоѹмѹ сꙙ ѹтро бꙑ хотѣлъ отьцъ бꙑт С 241.27—28 то ѹбо стъ. съшъдъ ѹбо вждѫ. аште по плштѹ хъ прходꙙштѹѹмѹ къ мьнѣ съконьаѭтъ сꙙ. аште л да раꙁѹмѣѭ С 305.14 аште л робъ с. съ страхомъ с господнѹ покор сꙙ. словесꙑ бо прѣпраѧ сꙙ не прꙗꙁнвъ робъ С 328.14 дѣѣш нѣстъ вьсевдꙙштꙗ сла божꙗ. съмотрꙙшт вьсе. аште л мѫжь т госпожде вьнѣ стъ. то л богъ мо ошълъ стъ с н҄мь С 366.14 аште л облѣнмъ сꙙ . праꙁдьн ходмъ сьде. то нкꙿтоже насъ не помлѹтъ С 378.11 да  въ трьхъ ѹбо дьнехъ ѫтрь подоба бꙑт. аште л ммошъдъшемъ.  отъшъдъшемъ бѫдѫтъ С 441.1 аще л н, аще л же н; аще л не, аще л же не εἰ δὲ μήγε, εἰ δὲ μή, εἰ δὲ οὑ, ἐὰν δὲ μή А ако не, ако ли не, ако не, а иначе аще л н, аще л же н вьнемлѣте млостꙑнѧ вашеѩ не творт прѣдъ лвкꙑ да вдм бѫдете м. аште л же н мъꙁдꙑ не мате. отъ отца вашего же естъ на нбсхъ М Мт 6.1 З А СК н вьлваѭтъ вна нова. въ мѣхꙑ ветхꙑ. аще л же н. просѧдѫтъ сѧ мѣс. ꙇ вно пролѣетъ сѧ М Мт 9.17 Срв.Мк 2.22 М З въ домѹ отца моего обтѣл мъногꙑ сѫтъ. аште л же н реклъ бмъ вамъ. ѣко дѫ ѹготоват мѣсто вамъ М Йо 14.2 З А СК вѣрѫ мѣте мьнѣ ѣко аꙁъ въ отьц  отъцъ въ мьнѣ. аште л же н ꙁа та дѣла вѣрѫ емл҄ете м М Йо 14.11 З А СК сповѣждъ ѹбо ꙗко сѫтъ боꙁ стньн. благодѣтьн. аште л н мьст  мѫкꙑ же т бѫдѫтъ отъ мене сътворт тꙙ мѫтъ вѣдѣт. ꙗко сѫтъ стньнї боꙁ С 148.17—18 рее се наѹхъ тꙙ. ꙗкоже съмꙑслт  їсповѣдат ꙗко сѫтъ боꙁ. аште л н  невол҄еѭ тꙙ прнѹждѫ сповѣдат С 149.10 аште л не отъпѹщаете лвкомъ съгрѣшен хъ. н отцъ вашъ отъпѹсттъ съгрѣшен вашхъ М Мт 6.15 Срв.Мк 11.26 М З аще л тебе не послѹшаатъ. пом пакꙑ съ собоѭ едного л два. да въ ѹстѣхъ дъвою л тр съвѣдѣтель станетъ вьсѣхъ глъ М Мт 18.16 ЗI А СК т раꙁідѫтъ сѩ ѣстъ. аще л же не насꙑтѩтъ сѩ ї поропъщѭтъ СП 58.16 вьса покаꙁа емѹ. могѫшта его. лѹъша створіт. аште лі онъ не въсхотѣ. пріѩті балъства. балі неповінънь К 5а 39 повелѣ же вовода вьвест го въ храмъ аполоновъ  жрьт. аште л не хоштетъ. то въскорѣ съмрьтѭ погѹбт ї С 20.4  прстѫпвъ пожьр.  отъпѹштѫ тꙙ. аште л не хоштеш. прѣпростѣ съмрьт прѣдамъ тꙙ С 23.7 тꙑ пае д к н҄емѹ. аште л не хоштеш. кнꙙꙁ смъ. да же хоштѫ творѫ С 137.9 неꙁѹмѣмо рожден. аште л не вѣрѹш м глагол҄ѫштѹѹмѹ т. врѣмене рожденю пожьд С 243.10 то бо ѹстъ любѣ не вѣдѫштъ хѹлт. нъ благословт. поѹаѭштемъ сꙙ. аште л не можеш благословт клънѫштааго. помль т понѣ то ѹправ С 380.23 ൾ≅ аще л н то εἰ δὲ μήγε ... Ø Ако ли не, то тогава прстѫпвъ пожьр богомъ. аште л н. то ꙁьло ꙁьлѣ погѹбьѭ ва. да нкꙿтоже въꙁможетъ ꙁбавіт ваю отъ рѫкѹ мою С 12.14  рее к н҄мъ глагол҄ꙙ. пожьрѣте богомъ. аште л н то ꙁьлѣ мате ꙁмьрѣт С 175.2  глагола к н҄ма. пожьрѣта богомъ. аште л н то ꙁълѣ ва погꙋбьѭ С 181.9 аще ... аще л ἐάν ... ἐὰν δέ, εἰ ... εἰ δέ, εἰ ... εἰ δὲ μή, εἰ ... εἴτι, κἂν μέν ... ἂν δέ Ако ... ако ли аште реемъ съ небесе. по ъто ѹбо не ѩсѧ емѹ вѣрꙑ. аште л реемъ (отъ) отъ лкъ. бомъ сѧ народа. вьс бо ѣко прка мѫтъ оана М Мт 21.25, 26 З глѭ вамъ. аште ꙁръно пшеньно не ѹмьретъ падъ вь ꙁем. то едно прѣбꙑваатъ. аште л ѹмьретъ мъногъ плодъ сътвортъ М Йо 12.24 З ѡтъвѣшта емѹ с. аште ꙁълѣ глахъ сьвѣдѣтельствѹꙇ о ꙁьлѣ. аште л добрѣ ьто мѧ беш З Йо 18.23А, СК аще которъ ппъ. л претьнкъ ѹбпетꙿ сѧ. ꙇ҃ денъ да поⷦ҇етⷭ҇ъ. аще л естъ бѣлорꙁець. ж҃ день да поⷦ҇етꙿ сѧ СЕ 104а 20, 22 аще кꙿто сънѣдьно ꙿто ѹкрадеⷮ҇. да посттⷭ҇ъ к҃ дьне. аще л естъ дѣтескъ ж҃ денъ да посттꙿ сѧ СЕ 104а 26—104b 1—2 аще кꙿто пролѣетъ от стꙑѩ аⷲ҇. вь врѣмѧ прѣношенью. ж҃ денъ да пост. аще л по прѣношень. пролѣетъ к҃ денъ да постт сѧ СЕ 105а 1, 4 да аште ѹбо хоштеш насъ отъ схъ ѹпраꙁнт. аште л хоштеш но повел намъ  сътвормъ. нъ не жден насъ тъьѭ гнѣвомъ т въ пѹстаꙗ мѣста С 37.17—18 съшьдъ ѹбо вждѫ. аште по плштѹ хъ прходꙙштѹѹмѹ къ мьнѣ съконьаваѭштъ сꙙ. аште л да раꙁѹмѣѭ С 305.6, 8 аште на то сътвормъ владꙑкꙑ подражал бѫдемъ. аште л на сѫпротвьно то дꙗвола С 379.10, 11 аште съгрѣшшꙙ. съгрѣштъ ловѣкъ къ ловѣкѹ  молтъ сꙙ ꙁа н҄ь. аште л къ богѹ съгрѣштъ кто молтъ сꙙ ꙁа н҄ь С 407.13, 14 аще л ... аще εἰ δέ ... κἄν, εἰ δέ ... εἰ Ако ли ... ако аште л творѭ. аште  мьнѣ вѣрꙑ не емлете. дѣломъ момъ вѣрѫ мѣте. да раꙁѹмѣате  вѣрѹѹте М Йо 10.38 З аште л сꙙ прш не обрꙙштеш. аште страсть маш бестрастьнааго не ѹвѣс С 511.12, 13 аще ... аще л не, аще ... аще л же не; аще ... аще л н, аще ... аще л же н ἐάν ... ἐὰν δὲ μή, ἐάν ... εἰ δὲ μήγε, κἄν ... εἰ δὲ μήγε, εἰ μέν ... εἰ δὲ οὐ Ако ... ако ли не; ако ... ако ли пък не ꙇ аште ѹбо бѫдетъ домъ достонъ. прдетъ мръ вашъ на нь. аще л же не бѫдетъ достонъ. мръ вашъ къ вамъ въꙁвраттъ сѧ М Мт 10.13 З  аште бѫдетъ тѹ снъ мра. поетъ на немь мръ вашъ. аште л н къ вамъ въꙁвраттъ сѧ М Лк 10.6 З  аште ѹбо сътвортъ плодъ. аще л же н. вь грѧдѫштее врѣмѧ посѣеш ѭ М Лк 13.9 З аште можеш отъпѹст . аште л не можеш самъ сꙙ гоноꙁ С 434.8 ꙇ аще хоще҇ⷮ моⷧ҇. въꙁъмат ѿ҇ поⷫ҇. то да прѣбѫдеⷮ҇ въ болѣꙁн ж҃ дꙿне. аще бѫдеⷮ҇ болѣꙁнь лекъка. аще л тѧⷤ҇ка. то в҃ дꙿн. ащеⷧ҇ ꙁѣло тѧⷤ҇ка. то а҃ дꙿнь. аще л ꙁѣло стⷲ҇рна бѫдеⷮ. то до обѣда. л до полѹ дꙿне СЕ 38а 19, 20, 21 аще кꙿто алъкат не можетъ. да споетъ к҃ псⷧ҇амъ.  ѕ҃. аще л не ѹмѣетъ. да дастъ цѧтѫ. аще л не матъ цѧтꙑ. то да оⷮ҇ брашъна еже матъ. да дастъ СЕ 103b 22, 23, 24 дѣш л μὴ [γὰρ καί], τί γάρ, ἆρα [γάρ] Дали, следва ли, нима дѣѣш л л нѣхъ мрътвꙑхъ не въстав С 306.29—30 не тъьѭ л пркоснѫ сꙙ одрѣ  въстав мрьтваго. дѣѣш л молтвꙑ трѣбова тъгда на въставьн ѹмьръшааго С 307.3 дѣѣш л ꙗко мрьтвааго дѣл҄ьма мол сꙙ. дѣѣш. рее оте повел да вьстанетъ лаꙁарь С 309.17 дѫ да въꙁбѹждѫ . дѣѣш л аште сьде сꙑ не можеш ожвт мрьтвааго С 313.29  рее къде положсте . дѣѣш л не вѣдѣѣше кде погребенъ стъ С 315.26 дѣѣш л бо къ ловѣкѹ прходш. л ловѣкъ тебѣ оставьꙗтъ грѣхꙑ С 358.26 дѣѣш л прходтъ самъ къ старѣшнѣ т молтъ сꙙ. да бꙑ напаст ꙁбꙑлъ С 361.16 т съгрѣшт прѣдъ богомь. дѣѣш л нѣстъ сьде отьцъ мохъ бога. дѣѣш л нъ стъ на хананестѣ ꙁем богъ С 366.9, 10 да го ꙁгѹбꙙтъ. мъ. дѣш лі каменмъ л ме. л огн҄емъ л водоѭ С 402.3—4 дноѭ бо рее.  прісно дѣло твортъ сꙙ. дѣі л о ратьнцѣхъ днѣхъ рее остав. по вьса лѣта глагол҄етъ С 438.23 ꙁан҄е л [ꙁан҄еже л] Затова ли, поради това ꙁа то повѣждъ м. ꙿто мало  велко помоват мѣѧ прѣдаш ѹтелꙗ. ꙁа ꙁан҄еже л т прѣда. на бѣсꙑ власть. ꙁане л недѫгꙑ сътвор т рѣшт. ꙁан҄е л прокаженꙑѧ стт. ꙁане л мрьтвꙑѧ въставт. ꙁан҄е л надъ властѭ постав тꙙ сьмрьт. въꙁ благодѣанꙗ л с. с въꙁдаш въꙁдаꙗнꙗ С 411.14, 15, 16, 17 гда л, гдаже л ὅταν δέ, ὅτε δέ, ἐπειδὴ δέ Когато егда л бѫдетъ постьнꙑ днь. то се ьт СК 147b 12 ні ѹенье намъ польꙁѧ творітъ. ні каꙁанье. егдаже лі помьнімъ сѧ. ꙇ самі о себѣ можемъ въспрѧнѫт К 5b 21 гда л хоштетъ съкрꙑтъ. подобю вьсѣхъ вдꙙтъ С 283.22 егда л пакꙑ вѣ носꙙштꙙ  сьрѣтаѭштꙙ хрстоса.  лкꙑ ставꙙштꙙ.  стел҄ꙙштꙙ рꙁꙑ съмоштрѫ С 332.28 сѫтъ ѹбо же вьсе жт сво лѣнꙙтъ сꙙ. гда же л въстꙙжѫтъ сꙙ отъ насъ глагол҄ѫшть. ꙗко въ годъ съмрьтьнꙑ оставьѭ трѣбѹѭштмъ С 375.9 гда же л отъмѣтааше сꙙ крьста  отъвѣштавааше сꙙ С 379.14 гда же л вь еуагг҄елѧ вьꙁьрѣхъ.  доідохъ сего дьн С 430.7 любо л ἤ Или повелѣлъ же стъ жрьт крьстꙗномъ. любо л ѹмрат не жьрѫштемь С 106.22 ѹбо нѣс л нколже плавалъ по морѹ. да бꙑ ѹвѣдѣлъ страхъ го. любо л поклон сꙙ сльньцѹ свьтꙙштѹѹмѹ сꙙ по вьсе вьсел҄енѣ С 115.11 любо ... любо л ἤ ... ἤ Или ... или прѣжде вьспѣ глагол҄ꙙ ꙁ ѹстъ младеншть  съсѫштхъ съвръшлъ с пѣснь. да любо блажен дѣтьско прмете акꙑ лѣпо. любо л съ благоьстмъ  дѣт намъ дадте С 326.3, 4—5 ꙗко есо л рад ὁτιδήποτε Защото, всъщност  не просто. ꙗко есо л рад прлага лце велко о дѣвьствѣ съглагола С 370.30 М З А СК Б ЗП Н У Е СП СЕ К С Р ЗЛ МЛ Гр Ø εἰ ἆρα μή δέ ἤ καί лі лꙇ Нвб ли ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА