Старобългарски речник
лещ 
лещ -лѧгѫ -лѧжеш св Легна въсіѣ слънъце  собьрашѩ сѩ.  вь ложхъ своіхъ лѩгѫтъ СП 103.22 нъ въ едно мѣстѣ лѧꙁ съввъш сѧ СЕ 36b 12 сьде аꙁъ покланѣвъ сѧ. лещ хощѭ СЕ 37b 3 Изч СП СЕ Гр κοιτάζομαι Нвб легна св лягам несв ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА