Старобългарски речник
ледъ
ледъ
-а
м
Лед
гоже хвалтъ вьса тварь. ꙁмве вьса беꙁденꙗ. огн҄ь градъ снѣгъ ледъ
С
77.6
растаавъ сꙙ ледъ бꙑстъ вода топла
С
78.1
како прѣбꙑ ноштъ онѫ въсѫ стоꙗвъ връхѹ леда
С
265.6
Студ, мраз.
вънъ на мраꙁъ. прѣбꙑт мѹ на ледѣ вьсѫ ношть. бѣаше бо ꙁмно врѣмꙙ. блюст го то сътвортъ ледѹ
С
261.9, 11
Изч
С
Гр
κρύος
κρύσταλλος
Нвб
лед
ОА
ВА
АК
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Срв
Леденик
МИ
СНМБ