Старобългарски речник
лег҄еонъ 
лег҄еонъ -а м 1. Легион, войскова единица в римската империя ꙇ прставтъ мьнѣ вѧште л дъва на десѧте лећеона анћлъ М Мт 26.53 З,А, СК, Б. Срв. С 463.10 отъметаѧ ѹбо вьера. владꙑьскъ л҄егеонъ ... не тъкмо лег҄еонꙑ. нъ тъмꙑ тъмам  тꙑсѫштꙙ тꙑсѫштам. мꙑ агг҄елъ  арханг҄елъ С 463.8, 15 2. Множество, мнозина, тълпи, голям брой. а҃ ҃ꙇ о лећеонѣ М 43b 3 Срв. М76b 3 З129b 7 ꙇ гла емѹ лећеонъ мьнѣ естъ ꙇмѧ. ѣко мъноѕ есмъ М Мк 5.9 З ꙇ съмꙑслѧшта мѣвъшааго лећеонъ М Мк 5.15 З онъ же рее лећеонъ. ѣко бѣс мъноѕ въндѫ во нь М Лк 8.30 З А СК Изч М З А СК Б С Гр λεγεών λεγιών От лат legio лећеонъ Нвб Срв легион ОА ВА АК ЕтМл БТР АР