Старобългарски речник
левкъ 
левкъ -а м ЛИ Левкий — християнин, умр. мъченически заедно с Тирс и Калиник във Витиния по времето на имп. Деций [249—251 г.]. Пр. на 14 декември [и на 17 август, но вм. Калиник стои Коронат] мⷺца деⷦ҇ г҃ꙇ҃ стаⷢ҇а тѵрса левка калнка А 129b 20 Изч А Гр Λεύκιος